Един ден на щастливите деца и родители
Никога не мога да схвана, по какъв начин родители извеждат децата на площадката " да поиграе на независимост ", а не стопират да сипят забрани: „ Не върви там ”, „ Ще се изцапаш ”, „ Ще се удариш ”, „ Не сядай на земята - студено е ”, „ Дръпни се от фонтана - пръска ”, " Не взимай непозната играчка. Питам се, не виждат ли отчаянието в очите на детето, че и външният свят е поле на ограничавания, рискове дебнат отвред и най-страшното нещо на света е да си измокриш ръкавите. Защо не оставят детето си да бъде дете, да се радва на живота и да се усеща най-малко малко свободно да бъде това, което е? Отговорът е, доста елементарен: Самозабравили са се във властта си.
“Не си ли приписваме прекомерно огромна власт над децата ни? Кое ни дава право да ги направляваме толкоз компактно? ”
Децата ни не ни принадлежат, те са ни дадени за доста малко време, тъй като полета им никой не може да спре и от моментът, в който са родени - те стават хора, не наши проекции. Затова по-добре да им даваме автономия и да им демонстрираме по какъв начин могат да я употребяват. Но взимането на решения не се развива, в случай че непрекъснато ги наставляваме.
Как можем да създадем едно дете решително, в случай че непрестанно вървим по петите му и му споделяме какво да прави във всяка една минута? Та това е тяхното детство и то в никакъв случай няма да се върне, нито този ден на площадката, нито урокът от рухването от пързалката или сдърпването за играчката! Защо би трябвало да ги ограничаваме и оставяме да мислят, че детството е един прекомерно противен интервал, в който те вършат единствено неточности, а ние сме там единствено да ги поправяме и назидаваме? Защо би трябвало да вършим по този начин, че да нямат самообладание да пораснат и да се махнат от нас? Осъзнаването на всичко това, на деспотизма ни, подбудена от тревога, виновност, загатна от личното детство, е първата дребна крачка към щастливото детство и да, към щастливото родителство, само че това осъзнаване идва от дребните крачки всеки ден. А забележим ли резултатите, ще крачим все по-смело.
Един ден на щастливите деца и родители:
Не ги карайте да ядат принудително, когато не им се яде. Особено за закуска - сънени очички, мудни прозявки, затоплени, чорлави главици, а ние желаеме да ги вкараме в гневното си движение с подготвен норматив и ултиматум. Или им предложете и друга храна, с изключение на тази, която отхвърлят. Липсата на закуска не значи обаче кроасани и вафли. Изрази от сорта на „ като не ядеш спанак, няма да ядеш нищо ”, също не водят до нищо положително - храната става следващото ограничаване, следващата липса на наслада. Наскоро попаднах в обстановка, в която щерка ми настоя да хапвам кисело мляко с нея, а такова не съм хапвала от най-малко 15 години. Замислих се по какъв начин ли се усещат малчуганите, когато нямат избор или следва наказване.
Позволете им един път да се облекат и подготвят сами - знаем, че момиченцата изключително, постоянно стават много взискателни към външния си тип, откакто навършат 3-4 години. Защо все вие да съчетавате моделите и цветовете? Оставете това на детето си, нищо, че неговият усет в началото няма да ви допадне. Нали би трябвало да стартира да се учи. А по какъв начин да го стори, в случай че даже не знае какви облекла има в дрешника си? Иска чантичка - да вземе, момчето желае количка за разходката - дано си вземе. Но да е ясно - който каквото взима - си го носи самичък.
Пуснете ръката им. Все ни догонват нанякъде, все ги дърпаме компактно до нас и се дразним на всяка дребна неправилна стъпка настрана. Вие не водите окован във вериги пандизчия, а личното си дете. Пробвайте да пуснете ръката му даже, когато пресичате по-неоживените улици. То отново ще е до вас, ще знае, че би трябвало да е до вас, само че няма да се усеща като някой, който би трябвало да бъде „ мъкнат ” непрекъснато. Разбира се, това може да извършите, не когато дребосъкът е още на две и не знае защо служи светофарът, само че и не забравяйте да обяснявате овреме. Забелязала съм, че има родители, за които е по-лесно да кажат за светофара „ дребен си още да ти изяснявам ", а когато си мислят, че е време то да е овладяло пресичането, да се ядосват, че не знае цветовете на светофара какво значат.
Включвайте ги в диалозите на възрастните постоянно, когато са с вас. Вчера, в едно кафене, се загледах в детенце, което се опитваше да каже нещо на приятелката на майка си, която оживено разказваше някаква преживелица. Накрая майката напряко му изкрещя да млъкне и да не се намесва в диалога на възрастните, а да си рисува. Нима това дете се е почувствало добре? Нима по този начин се поддържа връзка и по този метод се вдъхва самонадеяност? Детето живее в своя свят, само че той не е изключен от света на възрастните - то е пълноправна негова част. Мислите и възприятията му са не по-малко значими от нашите. Това важи и за случките, приятелите му. Как да схване кода на другарство, в случай че в никакъв случай не се меси в нашите диалози. Особено значимо е това, в случай че желаеме от него да слуша до дъно и да изчаква другия да завърши и тогава да се изкаже. Неизказаните " дребни " думи водят до огромни мълчания.
Дисциплината е значима, спор няма. Свободното дете не значи да е капризно и да тиранства на собствен ред. Във всяка независимост се крие сянка на ограничаване, което е тъкмо толкоз, едвам я дефинира. Вашата дисциплинираност работи за вас - тези родители и това дете. А ние непрекъснато се съпоставяме, четем доста книги или се оставяме на течението да оформи връзките ни. Дайте му право единствено да избере наказване или премия. Децата могат да сбъркат размера, само че бързо се научават кое какъв брой коства. И дано премиите са нематериални, и дано наказванията да не са унизителни и обществени. В мола бях очевидец, по какъв начин в детски магазин детето два-три пъти изиска напълно безшумно играчка, а майката спретна великански скандал, последвано от безпределно изреждане на санкции, а на финала вездесъщото: " Стига си ме излагал ".
Оставете ги да скачат в локвите, да берат цветя и да ловят буболечки, тъй като те ще го вършат още напълно малко време. Имат единствено няколко години да бъдат това, което са, да живеят в царството на вълшебствата и дивотиите. Нима желаете да им го отнемете? Помислете единствено какъв брой грубо звучи! Не демонстрирайте само властта си, забравяйки за топлината на взаимоотношенията ви, която е най-важната. И в случай че в края на деня отидете на площадката, отклонете взор за малко от него, пийте едно кафе, починете си. Детето ще се научи да се люлее единствено, ще качи и последното ходило до пързалката и ще откри нов другар. Това е неговата обществена среда и има потребност да я владее, както ние - нашата. А в случай че въпреки всичко се нарани, не сте били наоколо да го предпазите - прегърнете го просто. от време на време прегръщайки плачещото си дете, прегръщаме и детето в нас, което още плаче.
Докато непрекъснато наставлявах щерка ми, която към този момент е на съвсем пет, в този момент започнах даже да се нервирам, когато непрестанно ме пита дали може да направи нещо и какво би трябвало да избере в дадена обстановка. Да, несъмнено е хубаво да те слушат и да знаеш, че имаш надзор над детето си и е наложително да е по този начин, само че не и непрекъснато да им лишаваме от силата, пробвайки се да ги поправяме във всичко, тъй като те са обособени персони, а не пандизчии на нашите възгледи и прищевки. Защото най-после се оказва, че сме най-лошите майки не, тъй като им даваме да се катерят на всички места, а тъй като ги пазим от всичко. Най-важното е да се освободим от страха, че ще им се случи нещо, тъй като тъкмо той може да им отнеме незаменими прекарвания - такива, каквито единствено те могат да имат.
Оставете ги да вземат решение сами в този момент, тъй като тъкмо в този момент могат да го вършат доста по-лесно, в сравнение с, когато пораснат. И в случай че в този момент им давате право на избор, в бъдеще доста по-често ще се допитват до вашето мнение. Ако действате по противоположния метод и не им позволявате да се почувстват порастващи и независими персони, а постоянно наставлявани и укорявани и за най-дребните неща, не очаквайте по-късно да се поучават с вас за каквото и да било.
Инфо: www.hera.bg
